Краеведите предлагат Стратегия за паметните знаци в Община Шумен
Пламен ГЕОРГИЕВ
Дискусия на тема „Шумен в паметта на поколенията“ организира днес в народно читалище „Добри Войников-1856″ Дружеството на краеведите с участието на представители на културни институти и родолюбиви клубове, историци, университетски преподаватели, военни от запаса и резерва, свещеници и граждани.
„Кандидатурата на Шумен за европейска културна столица ни задължава да погледнем на родния си град с многовековна история и културни традиции под ракурса „Какво е нужно още на Шумен?“, за да придобие завършен вид в областта на паметниците и паметните знаци – сподели председателят на Дружеството на краеведите в Шумен г-н Николай Калев, който е и общински съветник от БСП. – През последните 20-ина години по тези проблеми се работеше „на парче“.

С днешната дискусия “Шумен в паметта на поколенията” беше поставено началото на създаването на Стратегия за паметните знаци в общината. Снимка Тошко ЙОРДАНОВ
Общината няма ясна визия и стратегия за паметните знаци. Затова Дружеството на краеведите инициира тази обществена дискусия, за да се даде първоначален тласък за осмисляне на нашето историческо минало и настояще, за да оценим и да се преклоним пред великите личности и важните събития, свързани с нашия град. Вярваме, че общинската администрация, кметът на Шумен, председателят на общинския съвет и областната управа ще вземат отношение по тези въпроси, които бяха поставени на дискусията. Като общински съветник аз ще внеса и докладна записка, като се надявам през 2012 г. да бъде приета Стратегия за паметните знаци в община Шумен. Надявам се, за да станат факт нашите предложения, те да бъдат подкрепени от общината, от бизнеса, от дарители. Както казва един японски философ: пречка са не липсата на пари, а липсата на идеи! Съхранената памет на поколенията има възпитателно значение най-вече за младите шуменци. Най-важното е в нашите души и сърца да изградим своите паметници на признателност към тези, които са градили преди нас Шумен и България!“
Според г-н Калев, най-належащи са изпълнението на проекта за паметник на Васил Левски и издигане паметник на братята Кирил и Методий пред община Шумен в навечерието на 200-годишнината от първото регистрирано светско честване на солунските първоучители през май 1813 г. в Шумен. Председателят на краеведите подчерта, че Шумен е естественият център на двете ни първи столици и духовни огнища Плиска и Велики Преслав, наблизо е и глобалният символ на България – Мадарският конник, а и не случайно празникът на Шумен се чества на 11 май. Г-н Калев смята още, че актуални за изпълнение са и поставянето на паметни плочи на дома на полк. Марин Куцаров и на старото гробище (сега парк „Студентски“) за увековечаване паметта на погребаните там.
В рамките на дискусията се изказаха различни мнения и конкретни предложения. Те варираха от това на директора на Художествената галерия „Елена Карамихайлова“ Деян Ефтимов, че „всички идеи са много хубави, но трябва ясна стратегия“, до скептицизма на полковника от резерва Дарин Дончев, че подобни идеи трудно се реализират. Г-н Калев вметна, че с тази дискусия „бием камбаната пред нашите институции“, а нейният отзвук в обществото вероятно ще продължи още дълго време. Архиерейският наместник отец Димитър пък изрази своята загриженост, че трябва да съхраняваме и опазваме вече изградените си паметници, а не те да бъдат обект на агресия или да бъдат нашарени с графити. По този повод г-н Калев уточни, че ще поиска в Наредба N 1 на община Шумен да бъде гласувана глоба за тези, които „рисуват“ графити върху паметниците.
В края на дискусията се откроиха предложенията за създаване на регистър на паметниците в община Шумен, за възстановяване на портала на Седми Преславски полк, за изграждане на Алея на бойната слава около паметника на генерал Каварналиев, за оформяне на възрожденски комплекс с народни занаяти, за пускане на вода по „пресъхнали“ стари шуменски чешми, за изкупуване на ротондата на Илчов баир от община Шумен и превръщането й в Пантеон на великите (безсмъртните) шуменци. Оказа се, че списъкът с предложенията за издигане на конкретни паметници е доста дълъг. Сред тях се откроява идеята за създаване на паметници на петимата министър-председатели на България, произлезли от Шумен. В тази връзка родственик на Васил Коларов попита: къде е сега паметникът на Коларов, който беше пред Съдебната палата, и не може ли той да бъде издигнат отново, но на гаровия площад в Шумен? Г-н Калев отговори, че статуята сега се намира в двора на бившия КЕЧ в квартал „Боян Българанов“, но е възможно тя да бъде отнесена и в открития през тази година Музей на социалистическото изкуство в София.
Твърде е вероятно някои от предложенията за паметници в Шумен на конкретни личности да бъдат оспорени от гледна точка на днешното плуралистично време. Но така или иначе всички те са част от българската история, а преобладаващото обществено мнение може да бъде решаващо по всеки персонален въпрос: дали да го има или не съответният паметен знак.