За село Буховци – със синовна признателност

Доцент д-р Чавдар Танев, ръководител на редакциония колектив на излезлите от печат през 2006 и 2010 г. два тома на сборника “Шуменци в Отечествената война 1944-1945 г., сега предлага на читателите нова творба. Нейното заглавие е Буховци – частица от миналото и настоящето на България”. В книгата се разказва за историческото развитие на едно село, което е представено”… в цялото негово многообразие и богато съ­държание” – както се казва в заключителната страница.

Авторът е вложил голям труд при издирването и из­ползването на различни ар­хивни документи,  при разго­ворите си с жители на селото, заемали в миналото ръковод­ни длъжности или обикнове­ни труженици. А за живота в селото след 1938 г., когато с бащиното си семейство идва да живее в Буховци, той има собствен поглед, разбиране и оценка, защото в много слу­чаи сам е бил “действуващо лице”.

В така наречената уводна “обща част” на своята книга авторът припомня основни моменти от историческото мина­ло на нашата страна и върхутази база “гради” така имену­ваната “конкретна част” на творбата си. В нея именно се проследява възникването на село Бухлар на територията на Североизточна България, близо до градовете Търгови­ще и Шумен в края на XV век, преименувано на Буховци през 1934 г.; съставът на него­вото население, неговото икономическо, духовно, административно и обществено-политическо развитие. Към всичко казано в този раздел са прикрепени приложения. Техният характер – това е чиста документация, която не буди съм­нение в достоверността си. То­ва са списъци на хора, публи­кации в печата, спомени. Тези приложения засилват автен­тичността на написаното от автора и не оставят и капка съмнение в достоверността на разказа.

Всички страни от живота на населението на Буховци са обрисувани изчерпателно. То­ва особено се отнася за стра­ниците, в които се разказва за духовно­то развитие на село­то – училищното дело, читалищното дело, православната цър­ква, християнските празници, битът и традициите, та се стига и до характерните прякори на някои хора. А разказът за всичко, сътворено в селото върви редом с посочването на имената на хората, раздали се­бе си за преуспяването на Буховци. Авторът, израснал в Буховци не е безразличен и към бъдещето на селото. Като решаващ фактор за това бъдеще той вижда разумното, отговорно, ефективно и перспектив­но използване на природни­те, трудовите и финансовите ресурси на селото.

Стойността на книгата, ко­ято впечатлява и с обема си от 250 страници, се умножава от немалкото карти и скици на терени, снимки на сгради, на личности, на творчески колективи от селото. Има снимка и на първата вършачка в Бухов­ци, на паметници, на учители, бригадири.

Борис Павлов